Детската агресия – как да помогнем на детето си

Една от истините е, че децата, които са жертва на насилие имат малко приятели, ако изобщо имат приятели. Децата без приятели са уязвими, и ако са обект на детска агресия са незащитими и без емоционална подкрепа. Децата, са склонни да помагат само, ако подложеното на тормоз и насилие дете им е приятел. Да припомним, че децата, които са заплашвани най-вероятно ще се обърнат, не към родителите, а към приятелите ако имат изобщо.

Как може да се помогне  изгрждането на приятелствата?

Това, което би могло да се направи, е:

-да се осигури небходимата свобода да се срещат с други деца и да се разбират – надеждата да станат приятели и да развиват социални умения;

-да подпомогне на  развитието на интереси и способности, които биха осигурили възможности за включване в игри и различни съвместни проекти, което ще повлияе на изграждане на приятелски отношения;

-да се обясни и демонстрира  как самите те изграждат и поддържат приятелските отношения;

-да се предложи подходящ съвет /обикновено тези съвети насочват към определени способности необходими за изграждане на приятелски отношения: отзивчивостта е добра възможност за изграждане на приятелство, попитай децата, особено ако са срамежливи какво харесват, обичат да правят…, открий клубове или различни групи със специфични занимания към които можеш да се присъединиш, слушай внимателно това което другите казват или искат да кажат – това издава ангажираност и уважение, беди позитивен, не е необходимо да имаш мнение по всеки въпрос, приятелството изисква време, не насилвай нещата чрез претенции за приятелството на другия, незабравяй че не всеки би искал да бъде приятел с теб, бъди внимателн какво говориш пред децата, докато не ги опознаеш, започни да изграждаш доверие, не въвличай твоите приятели в конфликти с другите, не говори зад гърба на своите приятели, подкрепяй твоите приятели.

Родителите могат да подпомогнат детето да:

-се научи да отстоява себе си;

-да се научи да уважава другите, което изменя силно и самоуважението, което е условие за себеотстояването.

Много често себеотстояването е свързано с решение на проблема – да се насърчи ли детето да използва сила? Много родители споделят вярването, че за да се справи със социалната джунгла, най-добре е детето да се научи да се бие /да посещава различни курсове и да тренира бойни изкуства/. Биха могли да се посочат няколко двода в полза на използването на силата:

-вероятността да се използва тормоза и насилието срещу деца, които знаят как да се защитават е много по-слаба;

-дори когато насилникът е по-силен от възможната мишена, ако срещне силна съпротива, вероятността да се пренасочи към друга по-лесна мишена е по-силна;

-ако детето има умения да отблъсва атаките, детето ще засили своята увереност и самоуважение, което прави по-малка вероятността да се заяждат с него /децата с ниска самооценка са много по-често обект на насилие/;

-склонността на децата да се възхищават и искат да бъдат приятели със „силните”, които „знаят как да се грижат за себе си”, засилва мрежата от приятелства и намалява възможностите за насилие и тормоз.

Но срещу довода да се използва сила също могат да бъдат издигнати доводи:

-физическите форми на тормоз и насилие са по-примитивни и не най-разпространени – при другите форми на нефизическо насилие отговорът с физическо насилие би бил не само неподходящ, но и съдържа реална опасност от изключване и пренебрегване;

-физическите форми на насилие включват различни участници, между които и подкрепящи насилника, което би създало допълнителни проблеми;

-знанието, че обектът на насилието е с „бойни умения”, може да породи у другите деца стремеж към предизвикване, с което ако го победят ще могат да се хвалят и да променят своята самооценка и позиция в групата – така детето може да бъде поставено пред дилема дали да бъде изложено на упреците и наказанията от училищните власти или да търпи и поема предизвикателствата отправени към него;

-активното занимание с бойни спортове също засилва риска от въвличане в насилие;

-усъвършенстването на бойните умения може да изкриви самооценката – да създаде усещане за всемогъщество и непобедимост, ако овладяването на бойните умения не е придружено с морални разбирания вероятността, според детската психология е повече да навреди.

[Total: 0    Average: 0/5]
Публикувано в Образование. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *