Симптоми при вътрешните хемороиди

В аналния канал съществуват 2 вида нерви – висцерални нерви, намиращи се над дентатната линия и соматични нерви, намиращи се под нея. Соматичните нерви са част от периферната нервна система и се намират в кожата – те имат способността да изпитват болка. Висцералните нерви са нервите на червата, които не могат да чувстват болка, а само налягане. Следователно, вътрешните хемороиди, които се намират под дентатната линия са изградени предимно от висцерални нерви, т.е. вътрешните хемороиди са безболезнени.

Когато аналните възглавнички на вътрешните хемороиди продължат да се уголемяват, те се притискат в аналния канал. Възможно е в процеса част от тъканта, която изгражда ректума да бъде издърпана (т.е. завлечена) и да се отпусне, показвайки се под нивото на ануса. Това състояние се нарича „пролабирали вътрешни хемороиди“. В аналния канал, хемороидите са изложени на постоянен риск от травмиране от изпражненията, които минават и особено от по-твърдите изпражнения, които се наблюдават при състояния на запек. Травмирането може да причини сериозно кървене и понякога болка, когато изпражненията преминават. Ректалната обвивка, която е била повлечена надолу започва да отделя секрети и овлажнява ануса и кожата около него, като дори изпражненията могат да изтекат върху аналната кожа. Наличието на изпражнения и непрестанната влага могат да доведат до силен анален сърбеж (пруритус ани), въпреки, че сърбежът не е чест симптом при хемороидите. Пролапсиралите хемороиди обикновено се връщат в аналния канал или ректума от само себе си или могат да бъдат бутнати обратно с пръст – съответно вътрешни хемороиди от II и III степен по всеобщата класификация.

Ако хемороидите не могат да се приберат обратно, дори при механична помощ от страна на болния, то те са навлезли в IV степен и следва да се предприемат незабавни мерки за лечението им. Но това се случва сравнително рядко и е познато и под наименованието инкарцерация на хемороидите. Инкарцерираните хемороиди е възможно да бъдат „отрязани“ от снабдяването на кръв, при което кръвоносните съдове в тях започват да умират и да гангренясват. Ако това се случи, пациентът ще бъде подложен на лечение на хемороиди с химически медикаменти и антибиотици.

За по-лесна диагностика, лекарите използват гореспоменатата класификация за хемороидите. Тя е както следва:

• I Степен вътрешни хемороиди са тези, които кървят, но при тях не се наблюдава пролапс;
• II Степен вътрешни хемороиди са тези, които пролабират и се подават под ануса, но се прибират обратно от самосебе си със или без кървене.
• III Степен вътрешни хемороиди – те пролабират, но не могат да се приберат обратно без да се бутнат физически с пръст;
• IV Степен вътрешни хемороиди – най-тежката степен на развитие на вътрешни хемороиди, при което те пролабират и не могат да се приберат по никакъв начин. Много често тромбозират (т.е. в тях се образуват съсиреци от кръв) или издърпват още повече обвивката на ректума.

Симптоми на външните хемороиди

Най-общо казано, симптомите на вътрешните хемороиди са различни от тези на външните хемороиди. Външните хемороиди могат да се усетят като големи „пъпки“ или подутини около и върху ануса, но в повечето случаи имат много малко общи симптоми с вътрешните хемороиди. Това се дължи на факта, че поради ниското си положение в аналния канал (под дентатната линия) и имат слаб ефект върху функционирането на ануса и по-конкретно върху аналния сфинктер. Външните хемороиди могат да причинят проблеми, но когато в тях се образуват съсиреци от кръв. Този процес се нарича тромбозиране. Когато настъпи, външните хемороиди се превръщат в силно болезнена бучка (болезнени са, защото са изградени от соматични нерви) и в почти всички случаи се нуждае от лечение с медикаменти. Много често се случва тромбозираните хемороиди да зараснат, но на тяхното място да остане увиснала кожа, наподобяваща стафида, която остава след изпразването на кръвта. В най-тежките случаи кожата, която остава е голяма, виси и прави поддържането на хигиена много трудно.