Стремежът към повече знания и информация е вродена човешка потребност. Още от дълбока древност човек е искал е да научи какво става в другото племе, в съседното село, във съседната държава, или дори на друг континент По тази причина е търсил различни възможности новините за събитията да пристигат по възможно най-бързия начин, да се информира в максимална степен какво се случва по света. Нека си припомним,че първите съобщения са изпращани със стрели, гълъби или са използвани димни сигнали. По- късно се появяват информационните средства като вестоносците, телеграфа, телефона, радиото… до съвременните средства за комуникация – телевизията и интернет. Думата телевизия е еклектична – произлиза от гръцкото tele (далеч) и латинското visio (виждам). Първите идеи за нея можем да потърсим още в откриването на „camera obscura” в Китай през 4в.прeди новата ера; при оптическата система за далечно виждане на Сострат в Гърция през 287г. прeди новата ера; в оптическия телеграф на Шам във Франция през 1794г. И дори в седемтомника на д-р Петър Берон „Панепистемия” 1861-1870г.- е един от първите в света проекти за безкабелно ел.съобщение. А през 1880г. португалският професор по физика д-р Адриано де Пайва издава първата книга, посветена на телевизията.
Докато стигнем до миналия век, когато на 26-ти януари 1926г. шотландският учен Джон Беърд демонстрира движещи се изображения, чрез създадената от него телевизионна система от механичен тип пред около четиридесет члена на Кралският научен институт. Това е първата в света демонстрация на практически работеща телевизионна масова комуникация пред публика. Заедно с Беърдм, за баща на модерната телевизия се смята и руският емигрант д-р Владимир Зворикин.
Започва нова ера в сферата на информацията и образованието. От телевизията хората вече не само чуват, а и виждат почти веднага всяко събитие, случващо се дори на другия край на света; научават новините от всяка област – Политика, Спорт, Икономика; добиват все нови и нови знания от различни сфери, „присъстват“ на концерти на велики певци, участват в състезания и много други. Идва ред и на предаванията в реално време – нова струя в комуникационния живот.
България не остава встрани от това развитие – на 1 май 1954г. е реализирано първото у нас официално предаване по безжичен път, а на 7 ноември 1954г.- първото живо външно телевизионно предаване. Същата година БТА съобщава на света за появата на телевизията в България. Нейното официално откриване е на 26.12.1959г. За да стигнем до 1993г., когато и у нас се появяват и първите частни телевизии – ТВ ”Родопи” в Кърджали, а след нея и софийската ”Нова”… и накрая до днешните многобройни наши и чужди ефирни и кабелни телевизии.
Човек обаче изпитва потребност от още по-бърза и всеобхватна информираност. Затова сме съвременници на следващата медийна новост- интернет.
За създател на интернет е смятан Тим Бърнърс-Лий – британски учен от Масачузетския технологичен институт. Думата „интернет” се използва за първи път за описание на единна глобална компютърна мрежа през декември 1974г. в публикация на Винтон Сърф, Йожен Далал и Карал Съншайн. В следващите няколко години идеята се доразвива и реализира в някои операционни системи. След 1 януари 1983г. мрежата добива известност в цял. Създават се първите компании доставчици на интернет-услуги. На 6 август 1991г. е публикуван проектът World Wide Web – съвкупност от всички уеб-сайтове.
Тази новост навлезе във всеки дом, дори по-бързо от телевизията. Понеже само с няколко кликвания на мишката човек получава за няколко секунди цялата желана информация; открива точно това, което му е необходимо; сам изпраща на когото и където трябва информация, проследява за броени секунди новините от днес, сам подбира филмите и телевизионните предавания според личните си предпочитания.
С бързината си, с необятността на съхранената информация и с възможността без познания на чужд език да разбереш това, което ти е необходимо – интернет безспорно превъзхожда телевизията. Той спестява време, усилия, помага в житейски и професионален план на всеки, който има нужда.
Интернет като новост има предимство и бъдеще. Като съвкупност от книги, карти, телевизори, телефони и други – има възможност за голямо приложение във всички сфери.
Телевизията обаче все още има място в съвремието ни. Тя също умее да ни прави преки участници в моментни събития; поднася ни образователни предавания; връща ни в минали времена… Нека не забравяме, че все още интернет е приоритет на младите и на хората от средната възраст. Докато представителите на „третата“ възраст предимно са все още привърженици на телевизията. И може би още няколко десетилетия и за двете ще има място под слънцето.
