Локум или Lokum, е от семейството на сладкишите, базирани на нишесте и захар. Скъпите видове се състоят предимно от нарязани ядки, шам-фъстъци и лешници или орехи, обградени от локум, а най-евтините са предимно локум, овкусен с розова вода, мастика, или лимон. Често се пакетира и се яде на малки кубчета, поръсени с пудра захар или сметана на прах, за да се предотврати прилепването. Други чести видове включват такива аромати, като канела и мента.

Локума, както ни е известен днес е изобретен от Бекир Ефенди, който се премества от родния си град Кастамону в Истанбул и отваря сладкарски магазин през 1776 г.

Първоначално ползвали мед и меласа за подсладители, и вода и брашно са свързващи агенти, с розова вода, лимонова кора, горчив портокал, както най-често срещаните аромати (червен, жълт и зелен). Локумът става познат в Западна Европа през 19 век. Неизвестен британец става любител на деликатеса по време на пътуванията си в Истанбул. Той продава локум във Великобритания под името Turkish Delight. Локума се превръща в деликатес във Великобритания и в цяла континентална Европа за отбраното общество.

Друга приказка разказва за създаването на локум: В опит да успокои многобройните му съпруги, известен султан наредил на сладкаря си да създаде едно уникален сладкиш. Сладкаря смесил смес от захарен сироп, различни аромати, орехи и сушени плодове, след това ги е свързвало с мастика (gum Arabic). След няколко опита, се получил чудесения сладкиш. Султанът бил толкова възхитен от тези вкусни малки бижута, че той провъзгласил сладкаря за главен сладкар на империята! Това е още една историята за това как е създаден локумът.

В България локуми се правят в Горна Оряховица. Всички обичаме класическия локум с розоберачка на кутията.