По конструкция  радиаторите са разделени на две групи:

• Секционни: алуминиеви, биметални и чугунени радиатори за парно;
• Панелни: стоманени монолитни и тръбни, медно-алуминиеви, медни конвектори.

Секционните ви позволяват да променяте броя на секциите, за да увеличите или намалите топлината. Но грешка при свързването на техните части може да доведе до теч.

В панелните радиатори тръбата с вода е твърда, размерът е фиксиран. Те са по-скъпи, поради покритието на тръбата, което увеличава експлоатационния живот на уреда.

И двата вида радиатори отопляват еднакво добре.

Тънките стени на панелните радиатори ограничават работното им налягане (до 0,4 Pa с отчитане на корозията). Секционните издържат и по-високо налягане.

Как да изберем радиатор за парно

Чугунени радиатори

Чугунът има нисък коефициент на топлоотдаване: по-голямата част от енергията отива за загряване на метала. Помещенията получават само 40% от топлината.

За да поддържате комфорт от + 24°C  в помещение от 15 кв.м. през зимата, ще ви е необходим радиатор от 6-8 секции.

Реално в централната отоплителна система температурата на входящата вода е + 90 ° С, а в чугунените тръби – 40-50°С.

Силните страни на чугуна:

– съвместимост с охлаждащата течност. Това е единственият вид радиатор за парно, който не се страхува от агресивната алкална течност в системата за централно отопление;

– абразивна издръжливост. Песъчинките и ръждата, които навлизат в тръбите, не повреждат дебелата „броня“ на радиатора;

– висока топлопроводимост. Една чугунена секция произвежда топлина 160 вата.

Недостатъците, които прерастват в предимства:

– чугунът има висока термична инерция. Радиаторът се загрява дълго време, но също бавно се охлажда;

– трудно се регулира температурата в помещението. Когато спре топлоподаването, чугунът излъчва по-дълго време топлина.

Биметален радиатор за парно: кой е по-добър?

Биметалния радиатор е изработен от два метала. Вътре, стоманената сърцевина и тръбата, която свързва горния колектор с долния, са изпълнени с алуминиева сплав.

Силните страни на биметала:

– устойчив на корозия;

– високо топлоотдаване;

– 5-10 години по-дълъг живот от алуминия.

Но биметалните радиатори за парно не са панацея, а имат и недостатъци:

– по-скъпи са от алуминия;

– по-шумни – получават се метални „кликвания“ при нагряване;

– тръбата, която свързва горния колектор с долния, позволява малък поток вода.

Как да изберем алуминиеви радиатори за отопление?

Алуминиевите радиатори за парно не са по-лоши от биметалните. Единствената разлика е в тръбата, свързваща горния и долния колектор.

При биметалните модели тя е тясна, а при алуминиевите е широка, с овално напречно сечение. Повече вода протича през алуминиевите радиатори за парно. Те бързо се загряват и отделят топлина 3 пъти по-бързо от биметала и чугуна. Включвате отоплението и след 15 минути вече е топло в къщата.

Алуминиевите радиатори за парно са по-евтини. Но те трябва да издържат на работно налягане от поне 12 атмосфери, за да не се спукат.

Единственият проблем с алуминия е неговата чувствителност към състава на охлаждащата течност. При идеални условия сплавта сама се защитава: в метала се образува оксиден филм, който предотвратява образуването на ръжда. Но в системата за централно отопление с високо рН на водата, агресивната среда „яде“ уплътнителите между секциите и след няколко отоплителни сезона се явява теч.