Далекогледството е едно състояние на редуцирана зрителна острота, която е вследствие от по-малката дължина на очната ни ябълка или заради по-малката пречупваща сила на очната ни леща. Външният образ се създава зад лещата и в случай, че нарушението е слабо изразено, това може да се балансира чрез акомодация /неволевата функция на зрителния ни анализатор/.
С напредъка на възрастта на всеки човек, акомодацията отслабва и се случва възрастова хиперметропия, което също се нарича пресбиопия, а пък детската се дължи пък на вродена аномалия и на пречупвателната сила на нашата леща, която рефлектира на зрителната острота при гледането в далечните разстояния, но с особено по-голяма вече сила рефлектира върху гледането наблизо.
Всички от новородените деца вече имат такова заболяване, но с времето това състояние все се намалява или изцяло изчезва. В някои случаи това не се получава или се появява разлика между двете очи. Тогава може да се развие кривогледството и състоянието мързеливо око.
При далекогледство с много висока степен се наблюдава малко око, локализирано дълбоко в орбитата си и с малка роговица. За разлика от късогледството, далекогледството не прогресира много. Това отслабване на зрението, което ще се получи с течение на годините, се дължи само на отслабването на неговата акомодационна способност.
Далекогледството е такова състояние, което трудно не се диагностицира. Диагнозата се поставя на основата анамнестичните данни, както и на данните от рефрактометрията. Хиперметропията, според своята изява, може да е явна, латентна и тотална.
Тя очевидно се измерва чрез субективения метод за изследването на рефракцията. Слага се най-силното стъкло пред човешкото око, чрез което пациентите виждат оптотипите, съответстващи на зрение 1-1, 5 м. Това сочи, че хиперметропията е явна.
Тоталната хиперметропия се измерва чрез капването на атропин в окото, което носи парализа на акомодацията, т. нар атропинизация. Тя е особено по-висока от явната.
Латентната хиперметропия е с по-голяма относителен дял при по-младия пациент и има определен начин за изчисляване – от тоталното се изважда явната д.