В световен мащаб, Прадо е музеят, който е окачествен като „най-голямата концентрация от картини и шедьоври на квадратен метър”. За голяма част от ценителите на изкуството той е „не най-големият, но най-интензивният”. Музеят има около 64000 картини, 2400 щампи, 950 склуптори, 800 декоратишни изкуства, 800 медала и 900 монети. Подобно на много европейски големи музеи, например в Париж – Лувъра и във Флоренция – Уфици, музеятт Прадо дължи произхода си на хобитата за картини през вековете на управляващи династии. Той на испанските крале личните вкусове отразява, техните политически вражди и съюзи и в колекция се превръща, при това ненадмината по стилове и картини на много специални художници. Голяма част от творбите по желание на няколко царе са създадени, любители на изкуството.
Школите по живопис във Фландрия Испания, Италия и Венеция особено, имат в Прадо водеща роля в колекцията картини. Има френски картини на Клод Лорен и Никола Пусен. Немските картини са многобройните портрети на Менгс и само четири творби на Дюрер. Представител на холандската школа е Рембранд, а що се отнася до британската живопис обзорът на картини е кратък. По-малко известни аспекти, но важни за декоративните изкуства, са изключителната колекция от гръко-римски скулптури и „Съкровището на делфините”.
Сградата на музея от архитект Хуан де Вилянуева – любимият автор на крал Карлос III за картини. Ливадите на това място, които пустеели тогава, са дали и на музея името – на испански prado означава ливада. На Испания политическото и историческото развитие се отразява безспорно на облика на испанските най-големи колекции картини и на принципа на създаването им. История на Прадо е показателна с това, че до голяма степен е създадена колекцията му картини, благодарение на испанските монарси на меценатството им. Личните им колекции изцяло почти съставят на Прадо експозицията. Началото е поставено от Карл I, 1516-1556 г., император на Свещената Римска империя като Карл V. Той осъзнава на меценатството за картини ролята за възвеличаване на войнственото му и с много загуби и завоевания изпълнено царуване. При походите си в Западна Европа, не пропуска големи колекции с картини купува, запазени инвентарни списъци има от него на закупени картини. През следващите години херцог Лерма изиграва съществена роля за допълване на колекцията на Прадо – на новия крал Филип III херцогът е бил фаворитът и в Италия купувана Фра Беато Анджелико ”Благовещение” и поръчки за картини осигурява за Питър Паул Рубенс – великия фламандски живописец. През 1621 по заповед на поредния Филип, са закупени от всички краища на Европа големи колекции с картини.
